Да се замислим за... Коледа
Бяхме привикнали да посрещаме празниците като факсимиле, без изключително да се замисляме за смисъла, който носят те. Акцентът, несъмнено, беше върху ястие, пиянство, мощна музика и пазаруване на безсмислени неща, които харесват повече на нас, в сравнение с тези, на които вършим подарък.
Промяната, която ни сервира 2019 с пандемията, ни накара най-накрая да се замислим. Бързо стигнахме до заключения, които ни „ отвориха “ необятно очите. Разбрахме, че не сме безсмъртни, осъзнахме, че животът е полезност и че би трябвало повече да обичаме себе си и другите. Болезнено си дадохме сметка, че всички сме свързани, тъй като никой не живее на уединен остров. Сетихме се, че когато благ спомен сгрява душата ни, се сещаме за възприятието, съпътствало претърпяното, а не с какви облекла, обувки и аксесоари сме били сега.
Отново идва Коледа, само че този път всичко е друго. Вече разбираме, към този момент сме по-сетивни и даже и да не си признаваме, всеки има едно мислено в душата си. Този празник ни кара да оценим какъв брой в действителност сме щастливи, че можем да го посрещнем. Нещо не е несъмнено, нищо не е даденост. Най-накрая духовното е на път да излезе предматериалното. В този вманиачен сървайвър, в който живеем, имаме късмет да променим себе си.
Сега, тъй като на следващия ден може да е късно. Времето е безпощадно, то не чака, а просто тече и всичко се трансформира. Простички неща, само че бясната конкуренция да потвърждаваме себе си и да забогатяваме, ни попречи да ги разберем. Може би в святата Коледна нощ ще признаем, въпреки и не на глас, че сме щастливи, че ни има и ни се дава още един късмет за смяна. Всяка случайност е закономерна, по тази причина няма случайности. Това, че посрещаме Коледа – вкъщи, а не в болница, с хората, които ценим, е подарък от ориста. Навярно би трябвало да се смирим и да бъдем по-добри и толерантни и да стартира смяната – още от Коледа, от остарялата година.Нека не чакаме да настъпи Новата.
Преситеното човечество, разглезенои капризно, би трябвало да си даде сметка. Знаем, че от време на време ритникът откъм гърба те кара да направиш крачка напред. Ако не непринудено, ориста ни дава знак, че би трябвало да променим мисленето си. „ Само в мрака можем да забележим ясно звездите “, а в Коледната нощ несъмнено ще има звезди. Само би трябвало да погледнем нагоре. В ушите ми звучи песента: “Ако до всяко положително създание застане най-малко още едно, тогава планувам подобен живот, че единствено си крещя дано… “
Броени дни до Коледа, броени дниза размисъл и равносметка. Осъзнатата смяна ще направи освен Рождество Христово допустимо, само че и всички други празници. „ Чакай и се надявай “ е девизът на Граф Монте Кристо, който съумя да промени ориста си, тъй като доста искаше. Може би и ние би трябвало да пожелаем да бъдем, а не да имаме. Сещам се за мъдрите древен изречения „ Поискай и ще ти се даде “, „ Почукай и ще ти се отвори “.Техният оптимизъм може да ни помогне, когатони е мъчно. Очакват ни толкоз хубави моменти, толкоз специфични мигове. Да стартираме пътуването си към тях още от тази Коледа.
Инфо: www.jenatadnes.com
